Competitions/Exhibitions/Press

News

12 September 2019
National Competition Alianz Bulgaria, V.Turnovo
Национален Конкурс Алианц България, В.Търново


28 Octomber 2018

Solo Exhibition ,Sofia ,Gallery Europe - Folklore Compositions. Tradition and Mysticism. 

Dear ladies and gentlemen,
Dear Art admirers,
Dear friends of Kostadin Jikov,
It is clear to me that most of you know Kostadin better than I do, as a friend. That is why, tonight I will talk about how I, as an Art historian, view Kostadin’s work independently and in the context of the traditional and contemporary Bulgarian painting.
Kostadin is a young artist, who has already developed his own unique style of painting. With a strong academic background and vast expertise in realistic painting, Kostadin goes beyond the pure image of what we see. His marvelous portraits depict the beauty of the Bulgarian woman. The artist places traditional Bulgarian symbols in the background, as well as fruits, flowers, elements of a landscape. In some paintings we see only parts of the clothing, or only parts of the figure itself. Mainly inspired by the work of Bulgarian artists of the 20th century, Kostadin seeks a new, modern interpretation of old, traditional symbols and images. The young artist follows in Vladimir Dimitrov – Maistora and Ivan Milev’s footsteps, but seeks his own way of artistic expression. It is very important for young artists to develop their own distinct style, as well as their own way of viewing and presenting the ethnographic past.  In this respect, Kostadin does not simply show us traditional symbols, but aims to capture and represent the Bulgarian spirit. 
From a young age, Kostadin has had frequent encounters with Bulgarian traditions and nature. He would visit his grandfather in his home at Gospodintsi village to spend time there in the summer. Tonight we can see a few landscape paintings created 10 years ago and inspired by the work of Vladimir Dimitrov-Maistora. Kostadin specifically chose to create these paintings in monochromatic scales. The artist travelled all the way to Nepal and has created a series of paintings, which we can maybe enjoy at his next exhibition in this gallery.
Kostadin has spent a lot of time working on this current exhibition, alone in his studio. Tonight we get the chance to see 25 of Kostadin’s paintings. This is a very exciting moment for Kostadin as well, because he can take a step back and see himself and his work from a distance. He also gets to share with us his spiritual message. I truly hope you enjoy the intricate delicacy of Kostadin’s paintings tonight. The more you look at them, the more you discover, because Kostading’s work is so much more than meets the eye.

                                                                     Ralitsa Bazaytova
Самостоятелна Изложба, София ,Галерия Европа - Фолклорни Композиции. Традиция и Мистичност.

УВАЖАЕМИ  ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,
СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ НА ИЗКУСТВОТО,
СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ НА КОСТАДИН ЖИКОВ,
Тук очевидно са се събрали повече приятели на художника, Вие го познавате по-добре от мен, поради което аз ще Ви говоря от гледна точка на изкуствоведа, за това, което се вижда в картините и за мястото на художника спрямо българската живопис от миналото и днес.
Младият автор е намерил своето място в съвременната българска живопис и своя личен почерк, което е много важно. Той стъпва на постиженията на академичната и реалистичната живопис, на познанията си от Университета във Велико Търново, на това, което до днес  все още учат много добре в нашите академии, но надрасва видимото и етюда. Художникът рисува прекрасни реалистични портрети на български момичета, а българката е наистина много красива, което се вижда и по стените, и като се огледаме наоколо в залата. Той поставя образите близо до зрителя, на фона на шевици, черги, на елементи от пейзаж, на плодове и цветя, ползва подходящи елементи на стилизация, оставя само части от костюма и дори отрязва фигурата по един нестандартен начин. Костадин Жиков е следовник на постиженията на българските художници от началото на ХХ век, на търсещите на родното, но и на модерното превъплъщение на традицията, на Владимир Димитров – Майстора и на Иван Милев. Но той е техен почитател и продължител, а не имитатор, като намира свой художествен език и трайни художествени обобщения. В наши дни е много ценно да намериш себе си и свой художествен почерк, който да се отличава, както и да имаш своя подход към традицията и към родното, на фона на „модерното“ и прекалено залитане към фолклора и буквалното му възпроизвеждане. Той не е битописец, не отразява етнографски носиите и шевиците, а търси облика на родното, на човека в него. Та още първото поколение български художници, създателите на новата българска живопис, сред които класиците Мърквичка и Митов, осъзнават, че трябва да се надрасне буквалното и етнографското пресъздаване на родното и на традицията. Костадин Жиков достига до високи художествени обобщения и духовни послания, които влага в своите композиции.
Костадин Жиков е закърмен с родната традиция от детството си, той носи в себе си спомена за родопското село Господинци, където е гостувал на дядо си през лятото и от района край него. Редом в изложбата са и няколко пейзажи от България – от село Лещен и Ковачевица, създадени преди 10 години в съзнателно търсена монохромна гама, също вдъхновени от Майстора. Костадин Жиков е имал и пътешествия в далечни места, чак до Непал, но творческите резултати от тези пътешествия са  обединени в една друга серия платна, които може би ще видим тук при една следваща изложба.
         Художникът е работил дълго, дни наред сам в ателието си, като е имал пред себе си само модела и вдъхновението си от българската традиция. Сега пред нас са 25 негови платна, обединени под надслов „Фолклорни композиции – традиция и мистичност“. Днес е истински празник за твореца, това е възможността да види резултатите от своя труд, да се види отстрани. Днес картините направо пеят в един хор тук на стените на галерия „Европа“. Това е моментът, в който той иска да предаде на публиката своите духовни послания. Надявам се да можете да ги съпреживеете заедно с него. А най-щастлив е този, който може да има при себе си поне едно платно, за да може да го гледа  и да открива още за себе си, защото тези картини носят в себе си закодирано много повече, отколкото е видимостта.
 

                                                РАЛИЦА БАЗАЙТОВА
 

 
 

                                                                          ''ФОЛКЛОРНИ КОМПОЗИЦИИ''   
                                                                               Традиция и мистичност
 В галерия Европа на 28.09.2018г. ще се открие изложба живопис на художника Костадин Жиков. Експозицията от 25 платна е вдъхновена от народното ни творчество – шевици,черги,народни носии и песни. В повечето картини са изобразени нежни образи на българската  жена с народна носия. Запазил скъпи спомени от  родното село на дядо си в западните Родопи и любовта му към творчеството на Владимир Димитров - Майстора, го подтикват да създаде тези платна. Той подхожда към темата по-различен начин, както сам казва:
 „Умишлено изваждам орнаментите и геометричните фигури от контекста, извън общоприетото им използване. Водя се единствено от своето вътрешно усещане и търся истината в тях, която е скрита зад човешките битовизми с които са натоварени. В тях е скрито знание и специална енергия. Те са също толкова вълшебни, колкото тибетските мандали и индийските веди…, но ние все още не сме готови за това вътрешно знание. 
  Това е един космически език!''
                      


 
 
В салона на БНП Париба в столицата бе открита изложба живопис "Непал". Експозицията от 20 картини на Костадин Жиков е вдъхновена от величествените Хималаи и впечатления от…

DUMA.BG

 
 
 
В салона на БНП Париба в столицата бе открита изложба живопис „НЕПАЛ”. Експозицията от 20 картини на Костадин Жиков е вдъхновена от в...

ECONOMISTBG.COM

 
 
 
Published by Костадин Жиков · October 17 · 
 
 
В салона на БНП Париба в столицата бе открита изложба живопис „НЕПАЛ”. Експозицията от 20 картини на Костадин Жиков е вдъхновена от…

SOFIAPRESS.COM

 
 




3 Octomber 2017 Exhibition "Nepal" BNP Paribas ,Sofia

  
     
     
     

 

21 April 2017 National Exhibition - Veliko Turnovo






 

11 April 2017 National Competition Alianz Bulgaria - Ruse






Тухлените фабрики в Непал
През февруари 2016г. се осъществи дългогодишната ми мечта да замина за Непал, тъй като от малък много силно ме привлича източната култура. Нямах търпение да се докосна до мистичната й красота, без да предполагам че ще преживея нещо, което ще ме разтърси!
В тухларните ме заведе моя приятел Олоф Ялбро/Olof Jarlbro (фотограф работещ по този проект от години). Фабриките са разположени в покрайнините на градовете от долината на Катманду. Това са обширни полета, над които се извисяват многобройни катранени комини, бълващи дим двадесет и четири часа в денонощието. Когато отидох за пръв път- бях потресен! Пред мен се откриваше един пустинен пейзаж, над който вилнееше керемидено червен прахоляк, пълнещ очите и ушите ми с драскащи песъчинки. А сивия дим от комините, който отравяше въздуха, задушаваше и най-малката надежда. Светлината едвам прорязваше тежкия въздух, който полепва по лицето, правейки дишането изключително трудно. Слънцето се виждаше като през опушено стъкло и макар  да се взирах, не можех да съзра дори беглия силует на Хималаите, които сякаш се бяха разтопили в тази оранжево сива мараня. На това място те обземат задушаващи чувства и мисли на смазваща безнадеждност.
 Първата сцена, която видях беше как едно мърляво пет годишно момиченце, застанало на охлузените си колене, правеше тухли от кал. В този момент всичко в мен рухна, и сълзи потекоха от очите ми. Океан от бушуващи чувства ме заля и аз не можех да направя и крачка. Само няколко ободряващи думи на моя спътник ми вляха капка свежест, за да мога да продължа хода си. Приближавайки до първия комин, виждах не само мъже, но и момичета, и жени които също носят тухли на гръб или върху глава. Малки момчета с окъсани тениски, съпровождаха магарета натоварени с тухлите, предстоящи да се изпекат. Навлизайки все по- дълбоко в обстановката, забелязвах множество малки постройки от тухли - без прозорци и врати, само с ламарина за покрив. Приличаха на животински колибки, а се оказа че в тях живеят всички тези работници и семействата им!
Нещото, което най-много ме впечатли беше, че въпреки нечовешките условия за живот, тези хора оцеляваха - и не само това. Очите на тези мъже, жени и деца излъчваха кротост и тиха тъга. Нямаше и капка озлобление... те бяха съхранили човещината в себе си! Поклон пред тези работници и техните семейства!